Пановата къща в Белоградчик е пример на Западно българска възрожденска къща. Типичната Западнобългарската възрожденска къща е „отворена” (в основните жилищни помещения се влиза от чардака), асиметрична и едноогнищна. Тя е на едно ниво или се състои от приземие и жилищен етаж. Приземието се използва за стопански цели. В него са обора, зимника, а понякога дюкян, занаятчийска работилница или кръчма. В приземията стаи за живеене с огнище се появяват единствено в някои заможни градски къщи от втората половина на XIX век , при които има стълба за връзка между нивата.

Хибрид между Западна и Пловдивска къща. Това е съдбата на всички богати градски къщи от късното Възраждане – да бъдат повлияни от Пловдивската къща. Въпреки това е видима приликата между плана на Пановата къща и типичното разпределение на западната къща. Чардака е затворен и част от него е превърната в одая. Функцията на в’къщи е сведена до тази на разпределително помещение, като са запазени връзките със собите-килер. По-голямата е разделена на две и на междинната стена е предвидена двустранна зидана печка.

План на етажа на Пановата къща в Белоградчик, втората половина на XIX век.
1 – чардак, 2 – в’къщи, 3 - соба, 4 – одая, 5 – килер, 6 – баня, 7 – мивник, 8 - клозет

Западнобългарската къща е свободностояща в средата или в дъното на широк, ограден двор. Разполага се така, че да разделя двора на две части. Предният двор, към който е обърнат чардака е стопански, със стопански постройки и торище. В него се извършва домакинската работа на открито – стоварват се и се секат дърва, разпряга се и се запряга „колата”. Задната част на двора е отделена за подръчна зеленчукова и овощна градина. В нея, близо до къщата, се намират цветните лехи. По подобен начин са организирани всички широки полски дворове, а оградите се различават в зависимост от местните строителни материали: окоп със затърнен насип, плет или каменна стена, а на места в западна България  били направени и от дъски.

Чардакът обхваща цялата главна надлъжна фасада и функционира като открито продължение на жилището (през лятото на него се пренасят всички функции на жилището с изключение на приготвянето на храната). Той е второто по функционална значимост пространство в западната къща и най-важен елемент на нейната естетика. Чардакът силно подчертава удължените пропорции на западната къща. Олекотява главната фасада, вмъквайки се като ажурен елемент (с дъсчения си парапет и дървените колони, поддържащи широката стреха) между тежкия покрив с каменни плочи и каменния надосновен зид, и оставя в сянка неорганизираната фасадна стена.

bgjourney.com