Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели
През този сезон теренните проучвания бяха осъществени от
изследователски екип в състав: Н. Сираков и Ж.-Л. Гуадели (ръководители),
Стефанка Иванова, Свобода Сиракова, Васил Попов, Катрин Ферие, Жан-Клод
Леблан, Филип Фернандес. Младши проучватели, докторанти, студенти
участници в проекта: Елка Анастасова, Алета Гуадели, Ирена Димитрова,
Наталия Ковачева, Ивайло Крумов, Маргарита Маринска, Вивиана Митева,
Росен Спасов, Станимира Танева, Ценка Цанова. Практиканти: Анастас
Атанасов, Николай Захариев, Игор Ристески, Зоя Димитрова, Методи
Чилиманов, Сирма Зидарова, Александър Маринов.
Проектът е финансиран основно от Консултативната комисия за
археологически изследвания към френското Министерство на външните
работи, частично от CNRS и област Аквитания (ЮЗ Франция), от института
“Макс Планк” в Лайпциг, с допълваща подръжка по ЕБР и съдействие от БАН.
Изследванията се проведоха от 29 юни до 15 август.
Начало на средния палеолит в Козарника. Данните ни от предишните
сезони за долната част на мустиерската секвенция бяха доста фрагментирани
и в някои отношения противоречиви: в някои сектори тя започваше с пл. 10в,
непосредствено залягащ върху най-горния пласт от ранния палеолит (11а,
някъде 11в), а в други, с по-светъл седимент, който интерпретирахме като
фациес на 10в или евентуално като отделен пласт – 10с. В секторите 9 и 10,
разкопавани през последния сезон, този седимент бе представен по-добре.
Оказа се, че той запълва по-дълбоки негативни форми в повърхността на пл. 11,
където е с дебелина до 40-50 см и дава повече основания да бъде обособен
като отделен пласт – 10с. Така за пръв път имахме възможност да свържем
повече палеонтологически и археологически материал с контекст, отнесен по-
убедително към самото начало на среднопалеолитната секвенция.
Археологическият ансамбъл от този контекст доказва доминиране на добре
развита левалуазка технология още в най-ранната фаза на Източнобалканския
левалуа-мустериен, представена в Козарника. В него обаче, за разлика от по-
късните мустиерски ансамбли, се разкриха и отделни кремъчни артефакти с
повече или по-слабо изразен облик, характерен за ансамбъла от залягащия
отдолу пласт 11а от края на ранния палеолит. Някои от тези находки са и
тафономически подобни на тези от пл. 11, така че най-вероятно са
преотложени. Това се подкрепя от наличието на изолирани примеси от
седимента на пл. 11а в контекста на пл.10с, лесно обясними с отлагане върху
неравна повърхност с копки, ями и големи наклони на контакта. За останалите
такива находки обаче може да се приеме, че са интегрална част на ансамбъла
в пл.10с и следователно подсказват наличие на известна връзка между
19
културните традиции от края на ранния и началото на средния палеолит в
Козарника.
Краят на раниия палеолит. В сектори 9 и 10, на площ от 6 м? имахме за
пръв път възможност да проведем систематична експлорация на ненарушени
седименти от горната част на раннопалеолитната секвенция. Съпоставяйки
разкриващите се в непосредствена близост два надлъжни и един напречен
профили с планиграфските ситуации на всеки механичен пласт от 5 см, успяхме
да установим следните локални различия в стратиграфията между дълбочина
540 и 600 см:
- в източната част на проучваната площ седиментите са с по-голямо
участие на едър варовиков чакъл и дребни блокове, поради интензивно рушене
на близката пещерна стена и прилежащата част от свода. Отгоре надолу тук се
разграничиха две литостратиграфски единици – 11а и 11а2 (временни работни
означения);
- в западната част на площта, която е при централната надлъжна ос на
пещерната зала, седиментите са предимно глинесто-песъчливи с дребен
варовиков чакъл. Отгоре надолу се установиха три литостратиграфски
разновидности – 11а` горна част, 11а` долна част, 11а`1 (предварителни
означения).
Вземайки предвид освен седиментологическите критерии и
палеонтологическите данни (особено от дребната фауна), в края на сезона
бяха потвърдени следните стратиграфски корелации:
- на локално ниво източният фациес 11а се корелира със западния 11а` г.
част. Генерално и двата се отнасят към основния пл. 11а;
- следващият надолу в източната част седимент 11а2 се корелира със
западните 11а` д.част и 11а`1. Макар и първоначално означени като фациеси
на пл. 11а, те всъщност се отнасят генерално към пл. 11в. Тъй като от фациеса
11а`1 бяха разкопани едва 5-6 см, данните за него са твърде оскъдни и
неговата корелация остава по-неясна - не е изключено в дълбочина той да е
по-тясно свързан с пл. 11с. В седимента 11а2, между варовиковите блокове
бяха разкрити останки от калцитна кора, сред които няколко сталагмити in situ.
Те дават една от редките в Козарника възможности за абсолютно датиране на
ранния палеолит. Стратиграфската им позиция в пл. 11в предполага дати по
метода ESR в границите между 0,9 и 0,6 мил. год., ако нашата биостратиграфска
зона В2-1 е коректна.
Сред археологическия материал по-голям интерес представлява
каменният ансамбъл от фациесите на пл.11а. Макар да запазва в значителна
степен облика, характерен за ранния палеолит, той включва и елементи,
подсказващи тенденции, близки до средния палеолит: дебитаж напомнящ
дисковиден, в някои случаи и левалуазки; по-голямо типологическо
разнообразие и съвършенство на стъргалата; наличие на удължени форми със
заострени върхове, ретуширани главно с полустръмен директен и инверсен
ретуш, понякога с плосък частично покриващ ретуш на долната страна. Тези
тенденции бяха отбелязани и в предходни сезони, но тогава не разполагахме с
20
достатъчен материал от сигурен стратиграфски контекст. Сега вече имаме
повече основания да включим в интерпретацията на ансамбъла от пл. 11а
възможността за разглеждането му като етап на прехода от ранния към
средния палеолит, етап, който може да бъде определен по общо като
“протомустериен”.
Протомустериенът от пл. 11а обаче може да е предшественик на
мустиерски традиции не само в широкия смисъл, а по-конкретно на
Източнобалканския левалуа-мустериен с листовидни върхове. Ако случаят е
такъв, ще се окаже, че корените на тази традиция са много дълбоки и
възникването й е свързано с раннопалеолитен неашелски контекст, датиращ
преди изотопен стадий 11, т.е. преди 400 000 г. ВР. Балканските мустиерски
ансамбли с листовидни върхове имат технологично-типологически и
стилистични аналогии с мустиерски ансамбли от Южна Анатолия, които се
интерпретират като доказателство за контакти. Тъй като известните досега
материали и от двата района се датират подобно, след изотопен стадий 5е, т.е.
след 130 000 г. ВР, посоките на тези контакти оставаха неясни. Данните от
Козарника подкрепят хипотезата за влияния от Балканите към Близкия Изток в
една по-ранна фаза на средния палеолит.
Началото на ранния палеолит. Теренната работа върху долната част на
отложенията беше насочена към изясняване на стратиграфски проблеми,
уточнения на периодизацията и хронологията. Миналата година ние
представихме фаунистични аргументи, достатъчни за едно предварително
датиране на долната част на най-ранния археологически пласт (13) в периода
между 1,4 и 1,2 мил. г. ВР., въпреки че разполагахме с индикации и за по-ранен
период. След последния сезон тези индикации бяха не само потвърдени с по-
големи серии определяем материал, но и развити с нови находки. Сред
дребните бозайници това са: Borsodia arancoides, Borsodia hungarica,
Lagurodon arankae, Lagurodon praepannonica, Villanya exilis, Hungaromys nanus.
Сред едрата фауна се добави още повече материал от ранноплейстоценска
фауна сред които и неописани досега подвидове и видове дребни коне (Equus
cf. stenonis), кози (Hemitragus nov. sp.), много дребен рис (Lynx sp.). Те ни дават
вече добри основания за отнасяне на пласт 13 към началото на ранния
плейстоцен. Това означава, че началото на ранния палеолит в Козарника може
да се датира в периода между 1,6 и 1,4 мил. г. ВР.
От същия пласт заслужава да се отбележи и една кост с изключително
археозоологическо значение: фаланга от мармот с нарези, свързани с
одиране. Това е най-древното свидетелство за добив на животинска кожа, при
това от такъв, сравнително дребен вид, чиято етология поставяше под
съмнение антропичния фактор за присътвието му в пещерните отложения.

XLIV НАЦИОНАЛНА АРХЕОЛОГИЧЕСКА
КОНФЕРЕНЦИЯ, 2005