КИРИЛ ПЕТРОВ, ГР. БЕЛОГРАДЧИК, Август 1998г.

Усещам полъха на моя град

с аромата на липи,

сред древните скали той вечно млад

и като слънчев лъч блести.

В потайности аз тук живея,

сред дивен, чуден свят – легенда,

омаян гледам и немея,

пред красотата ненагледна.

Припев:

Мой Роден град Белоградчик,

скътан в замък от скали –

ти ненагледен и велик,

оставаш с мойте очи!

За тебе кой ли още не запя?

Пленен от тази красота?

И песента в ефира полетя,

възпяла твоите чудеса.

Припев:

Мой Роден град Белоградчик,

скътан във замък от скали –

ти, ненагледен и велик,

оставаш в моите очи!

КИРИЛ ПЕТРОВ

ГР. БЕЛОГРАДЧИК

Август 1998г.