| На 7-те водители на въстанието в 1850 г., посечени в Белоградчишкото кале |
 |
 |
 |
| Неделя, 15 Март 2009г. 18:06ч. |
|
Т. Виденов- учител На 7-те водители на въстанието в 1850 г., посечени в Белоградчишкото кале На вас, герои, борци народни, Първи сеячи на славно семе, На ваший подвиг и дух свободни, Чест и слава да отдадеме. Че с една вяра, с кривак дренови Вий строшихте робски окови За славна борба с души пламнали Вий събудихте роби заспали. Живот в робство вий презрехте, Да мрете славно вий предпочехте. Защо човек е честен тогава, Кога родът си той защитава. Калето за вас не бе преграда, Тежки топове играчка беха. Славната мечта всичко завладя Вашите криваци надмощие взеха. Защо робството герои ражда, Несносна мъка борци създава, не викан човек не се обажда И без неволя борба не става. И вас, герои, робството стресна, От черни роби то ви направи Борци достойни, в борба ви тласна, Спомен в народа за вас остави. Вий, ако бехте чада продажни, Турски шпиони, братоубийци, Не би лежали в тъмници влажни Не би умрели като мъченици. Защо измама надви и тука, Надежда златна побегна, скри се. Вий умрехте с голема мъка, Ала народа от туй свести се. Плеяда борци борба подеха: Вашия подвиг тях ги създаде, И много от тях като вас умряха, Дорде семето своя плод даде. Спете, герои, мир на праха ви, Ратници първи на нашата слава! За туй, герои, вий не сте мъртви: Вашето име вечно остава! 9 април 1910 г., с. Върбовчец - Белоградчишко |