Издирвам синовете на дядо
Търся синовете на дядо ми Матей в България. За него знам, че е роден през 1898 г. в село Ошани или нещо подобно и имал фамилия Цекоф или Секоф. При емигрирането си през 20-те години на миналия век е оставил в България съпруга Доротея и двама синове, единият от които се е казвал Иван.Дядо ми се запътил към САЩ, но по пътя корабът бил задържан и бил отклонен към Куба или Пуерто Рико. Накрая се озовал в Хондурас, Централна Америка, където все още живее баща ми Ефрейн, който заедно с чичо ми Марио са деца на Матей от втората му съпруга.
Фабио Секоф, Колорадо, САЩ ДИНО И ФАБИО СЕКОФ
Доскорошният US рейнджър Фабио Секоф от Колорадо обмислял през 2000 г. бягство от мисия в Бостън, за да търси роднините на дядо си Матей в България."Тогава не се престраших, но сега - сякаш Господ ви прати. Цялото ми семейство е развълнувано, че успяхте за толкова кратко време да направите нещо, което ние опитваме от години. Пробвали сме къде ли не, питали сме в интернет, но едва благодарение на вас успяхме."Това са първите думи на 42-годишния Фабио Секоф от Колорадо, когато научава, че сме открили живи внуци и правнуци на дядо му Матей в България.Фабио светкавично разпространява щастливата новина, съобщена от "24 часа", на цялото си семейство, пръснато в Хондурас и САЩ. Първо се обадил на чичо си Марио, който живее в Масачузетс, а после на брат си Дино. Той пък от своя страна се заел вестта да стигне в Хондурас при 72-годишния им баща Ефрейн и 27-годишната им сестра Дани.
Марио и Ефрейн са синове на българина Матей, емигрирал от България през 1928 г. В родината оставил съпруга Тодора и синове Иван и Йордан, които били на 4 и на 1 г.
"Съжалявам да науча, че българските синове на дядо са починали. Баща ми и чичо ми със сигурност щяха да се радват много да намерят братята си в България, но сега са не по-малко развълнувани, че откриват децата им", казва внукът.
Той и брат му Дино от деца знаели, че в жилите им тече българска кръв. "Татко ни казваше, че дядо Матей е българин и че имаме чичовци в България", казва Фабио. Той не познава дядо си. Българинът починал през 50-те г., дълго преди да се родят внуците му. Но от баща си чули, че бил невероятен човек
. "Всички български емигранти в Хондурас много го уважавали и винаги идвали при него за помощ", казва Фабио. Дядо му имал малка фирма и редовно услужвал на сънародниците си с пилета, яйца и други продукти, които отглеждал във фермата. Той често говорел с тъга за семейството и синовете си в България.
"Може би е разчитал един ден да успее да ги види отново. Сега чрез нас, след като най-после открихме семейството му, мечтата му се превръща в реалност", казва внукът Фабио.
Първият син на Матей в Хондурас - Марио, се родил през 1936 г., а вторият - Ефрейн - през 1940 г. "Баща ми Ефрейн също като дядо е много добър човек. Още работи и с майка ми - пенсионирана учителка, се грижи за внуците и правнуците си в Хондурас,в чиито жили също тече българска кръв", казва Фабио. Чичо му Марио заминал за САЩ през 1968 г. До 1996 г. семейството нямало ни вест, ни кост от него. Тогава Фабио и брат му Дино го открили в Ню Йорк. Днес Мариое пенсионер и живее в Масачузетс заедно с Дино и трите му деца, в чиито жили също тече българска кръв.
Известно време Фабио служил в американската армия. През 2000 г. го пратили на мисия в Босна. "Тогава обмислях да избягам за кратко, за да ида в България и да търся роднините на дядо, но мечтата ми не се сбъдна", казва Фабио.
Сестра му Дани работела като полицейски служител в Хондурас и имала 3 деца. "Вижте каква голяма фамилия, в чиито жили тече българска кръв", казва Фабио. Не по-малко щастлив от намирането на роднините в България е чичото на Фабио Марио. Той споделя, че баща му пристигнал в Хондурас заедно с още 27 българи. Повечето започнали работа като берачи на банани, но баща му, който имал опит като механик и електроспециалист в Първата световна война, успял да си намери по-добра работа.
По онова време името на фамилията се изписвало с латинско С, което вероятно било Цекоф на български, но след време всички започнали да го наричат Секоф. През 1934 г. Матей срещнал хондураската си съпруга Мария Нунес. Две години по-късно се родил Марио, а през 1941 г. и Ефрейн. До смъртта си през 1958 г. емигрантът работел в Юнайтед фрюит къмпани и не успял да се върне в България.
"Бях го накарал да опише живота си в България. Но за съжаление, преди да успея да прибера цялата документация след смъртта му, семейството на майка ми изгори всичко, включително паспорта и кореспонденцията му с България. Когато разбрах, почти се разплаках - това изпари и последната надежда, че ще мога да науча нещо", казва синът на емигранта. Затова новината за откриване на роднините била невероятна радост.
"Щастлив съм, че ще можем да възстановим поне част от миналото му. Надявам се, че това е само началото, а после ще можем да пътуваме до България и българските роднини да дойдат при нас", казва Марио. Той и племенникът му Фабио се радват, че част от роднините, намерени в България, знаят английски. "Така ще можем да общуваме, а надяваме се, с Божията помощ, да успеем и да се видим скоро, както и да възстановим контакта между останалите внуци и правнуци на Матей пръснати в Хондурас, САЩ и България", казват те.
Оказва се, че българските синове и съпруга на емигранта мечтали за същото.
"Баба ми Тодорка не се омъжи никога. Може би се е надявала дядо ми Матей да се върне, но в средата на 40-те години заживя с дядо Марко, когото ние познаваме като свой дядо", казва Дончо Матеев - син на по-малкото момче на емигриралия Матей Йордан.
Той много пъти чел в "24 часа" историите за щастливо събрани семейства с българските им роднини по цял свят и неведнъж мислел да търси помощ, но не се решил. "Имахме твърде малко информация и не вярвах, че ще успеем. Добре че нашите роднини там са били по-решителни", казва Дончо.
Дъщеря му Анабела, която близо 20 г. живяла в Швейцария, не могла да повярва, че роднините в Америка най-после са намерени.
"Цяла нощ седяхме с Фабио в интернет да си говорим. Не мога да се откъсна от компютъра, за да разгледам снимките на всички роднини на прадядо ми", казва Ани.
Не по-малко развълнувана е братовчедка й Ваня - друга от българските правнучки на емигранта, чийто дядо Иван е по-големият му син, останал в България. "Няма думи, с които да опишем благодарността си от добрината, с която дарявате хората и стопляте сърцата им. Прекланяме се пред вас. Вече се свързахме с Фабио и Марио и си разменихме първите имейли. Ако не бяхте вие, никога разделената ни фамилия нямаше да узнае един за друг", казва Ваня. Тя споделя, че веднага щом научил новината за намирането на роднините отвъд океана, баща й Христо почнал да пише писмо на чичовците си Марио и Ефрейн. "Очите му са пълни със сълзи, но сълзи на щастие, а не на скръб", казва Ваня. Тя пожелава на екипа на "24 часа" късмет, за да има "повече успешни събирания на разделени роднини като нас".
КАК ГИ НАМЕРИХМЕ
8 г. пращал подаръци и писма на семейството си
Търсенето започна от Трявна, където има с. Ошаните. Оказва се обаче, че това не е родното село на Матей. "Тук не е живял човек с подобно име. Най-вероятно става дума за с. Ошане до Белоградчик", казват Стела Нейкова от община Трявна и Лидия Горанова от местния музей.
Белоградчишкото село се оказва вярната следа. "Да, имали сме Иван и Йордан, синове на Матей Цеков, но са починали", потвърждава кметицата Румяна Йокина. За няколко часа обаче тя успява да открие синовете на Иван - Христо и Николай. Баща им починал отдавна, но им разказвал за дядо им Матей отвъд океана.
"До 1936 г. дядо пращал писма и подаръци в България, но после кореспонденцията секнала. После роднина от съседно село се върнал и разказал, че там Матей е създал семейство в Хондурас, има 2 момчета и едва ли ще се върне в родината", казва Христо.
През 60-те г. братовчед му Дончо - син на по-малкото момче на емигранта, правил опит да открие дядо Матей чрез Червения кръст, но ударил на камък.
 Многобройните потомци на емигранта Матей в България - внуците му Христо и Николай (на малките снимки) и Дончо с дъщерите и внуците си, щастливи, че са намерили синовете на Матей в САЩ и Хондурас Ефрейн и Марио . СНИМКИ: ИВАНКА ИВАНОВА И АНАБЕЛА ЛАУРОРА.
  Вестник "24 часа
|
